Често чувам хората да използват понятията “Пламък близнак” и “Божествен партньор” като синоними. Но моят опит показва друго.
Истината е, че това са два коренно различни архетипа с различна мисия в живота на тази Земя.
Много се говори за “свещени връзки”, но масовото съзнание бърка духовния път с истинското посвещение.
Разликата между Пламъците близнаци и Божествените партньори не е просто в интензитета, а в нивото на съзнание и смъртта на егото. Но не тази смърт, която познаваме и за която говорим – тя е началото.
Най-важното правило е да говориш само за неща, които наистина ги живееш, а не просто разбираш.
Не можеш да даваш съвети за Любов, ако самия ти да не живееш в това достатъчно дълго, за да си го изследвал през себе си и тялото си.
Преди да се стигне до Божественото, мнозина падат в капана на величието, но без да осъзнават, че границата е тънка и е маскирано с духовни познания.
Докато има духовни спектакли, рийлчетата, мания за значимост, показност и идеята, че с мисълта си “манифестираш” – това е его.
Да се опитваш да влияеш на архетипни планети и реалности с мисловни команди в името на това да избягаш от болка или тежък урок – всичко това е игра на Егото в Астрала.
Това е контрол, маскиран като духовност и абсолютно бягство от отговорност.
Това е ниво на Пламъци Близнаци.
Истинската сила не е в това да налагаш волята си над Вселената, а в това да изчезнеш в нея.
Забелязвам, че всеки днес иска да бъде “Божествен”, да носи короната на “свещения съюз”, иска да бъде магьосник на реалността.
Но истината е, че малцина разбират разликата между Тъмната нощ на Душата и Тъмната нощ на Духа. Разликата между Пламъците близнаци и Божествените партньори е разликата между това да си излекуван от травмите си и това да умреш, за да възкръснеш в Истината.
ПЛАМЪЦИТЕ БЛИЗНАЦИ:
В света на пламъците ние все още сме в Тъмната нощ на Душата.
- Тук драмата е жива. Тук все още има „моите процеси“, „моята нужда“, „моето удобство“, тук все още няма смирение, нито състрадание. Свързан си със сърцето си, но не с Божествената Любов.
- Ние сме си изчистили емоционалните тела, но егото все още води парада, а то иска да контролира, да избягва болката, да манифестира връзка, и да получи любовта, която смята, че заслужава.
- Това е подготвителното училище и астралният шум, където мислим, че вървим към светлината, а всъщност просто пренареждаме сенките си.
- Тяхната „работа“ е да се лекуват взаимно чрез сблъсък. Да си бъдат огледало, за да навлязат още по-дълбоко.
- Можеш да усетиш кога мисли за теб, кога е тъжен или болен. Това създава когнитивен дисонанс, защото умът ти казва „той си тръгна“, но Душата ти крещи „той е тук“.
- Това е танц на бягане и гонене, защото егото се съпротивлява на смъртта си. Това е процес на ставане, а не на бъдене.
- Тъй като Пламъците активират Кундалини енергията един в друг, често се усещат физически симптоми без медицинска причина: сърцебиене (отваряне на сърдечната чакра), напрежение в слънчевия сплит (борба на егото), топли вълни по гръбнака, внезапна умора или свръхвъзбуда.
- В тази фаза задачата ти е да спреш да търсиш светлината отвън (в другия човек) и да започнеш да генерираш собствена светлина в тъмнината.
БОЖЕСТВЕНИТЕ ПАРТНЬОРИ:
Тук навлизат само онези, които са минали през огъня на “Тъмната нощ на Душата” и са станали Нищо.
Това е съвсем различна материя, защото навлизаме в “Тъмната нощ на Духа”, това е Божествена реторта за която рядко се говори.
Божествените партньори не си играят на дребни чувства. Те живеят в Истината. А истината често е студена, остра и плашеща като бездна.
- Това е тест за вярата ти без „патерици от духовни техники и ритуали“. Учат те да бъдеш Източникът, а не да черпиш от него. Ти се доверяваш на Бог в действие, вместо да се бориш и контролираш.
- Не знаеш какво да правиш, защото личната ти воля се разтваря в Божествената воля. Това е необходимо, за да осъзнаеш своята цялост (Монада) и връзка с Източника.
- Божествените партньори не търсят лекота, нито удобство. Те влизат доброволно в утробата на безкрайната тъмнина.
- Тук се изисква абсолютно смирение, но не просто „преработване на травми“, а пълно разтваряне в Истината.
- В Божествения съюз изчезва дори концепцията за „Ние“. Няма „аз и ти“, които се обичат. Има само Абсолюта. Има само Източника, който гледа себе си през две тела.
Защото да обичаш като човек е утеха, но да обичаш като Бог е пълна капитулация на всичко човешко в името на Истината. - Те са оголени проводници на Абсолюта. Тяхната работа не е да се обичат по човешки, а да стоят непоклатими в Истината, докато тя руши старите светове около тях.
Тук е тънката граница, където мнозина се препъват.
Забелязвам масова заблуда: хората изпитват болка, преминават през сянката си или дълбока трансформация и веднага си слагат етикета „Аз съм в процес на Божествено партньорство“.
Нека бъдем брутално честни. Опознаване на сянката само по себе си не те прави „Божествен“. Тъмнината не е медал за заслуги.
Когато навлезеш в “Божествената реторта”, Ти нямаш желание да споделяш, защото думите са твърде малки
Там е Великата Тишина.
Ти не питаш „Защо?“, защото знаеш, че отговор няма. Просто стоиш в Нищото и си вършиш работата въпреки болката.
ОГНЕНАТА ПРЕГРЪДКА НА ГОСПОД:
Всички искат Бог, докато не разберат, че Бог е Огън. В „Тъмната нощ на Духа“ настъпва моментът на великата самота.
- Това е моментът, в който умира всичко в теб. Сриват се всички опори, надежди, вярвания, дори духовните ти концепции.
- Изглежда, сякаш и Господ те е изоставил. Молитвите не помагат. Небето е мълчаливо като бетон. Чувстваш се абсолютно сам в Нищото.
ИСТИНАТА Е ПАРАДОКСАЛНА:
Точно в този момент на пълно отчаяние и богоизоставеност, Бог всъщност е толкова близо до теб, че няма пространство между вас.
Той е толкова близо, че Неговото присъствие вече не е утеха, а изпепеляващ огън.
Той е прегърнал същността ти толкова силно, че изгаря и последните остатъци на твоя „Аз“.
Болката не е от липсата на Бог. Болката е от смъртта на онзи, който си мисли, че е отделен от Него.
В Божествения съюз няма двама.
Няма сделки. Няма „аз искам“.
Има само Огнената прегръдка на Източника, в която изгаряш, за да остане само Той.
Затова те са малцина.
Защото малцина са съгласни да бъдат пепел.
