Не знам каква точно да е темата на този текст, но знам, че истината в него ще опари мнозина.
Светът няма нужда от повече „клиенти“ на Вселената. Светът има нужда от Сътворци.
Напоследък наблюдавам мълчаливо, но вътре в мен се надига усещането да говоря за една много опасна и „красива“ лъжа, в която избират да живеят все повече хора.
Защо избрах да говоря ли? Зщото Има моменти, в които мълчанието спира да бъде злато и се превръща в съучастие.
Време е да назовем нещата с истинските им имена…
Свикнахме да живеем в света на бързата поръчка. Искаме кафето веднага, успеха веднага, любовта веднага. И без да усетим, пренесохме този модел и в Духовното.
Превърнахме Бог в „златната рибка“, а Ангелите – в обслужващ персонал, който трябва да тича след нас с таблата и да изпълнява прищевките на егото ни.
Окичихме се с пера, кристали и „светли“ думи. Нарекохме се шамани, пробудени, избрани.
Но погледнете масата на живота си, защото там често е хаос.
‼️Там цари Духовен Мързел.‼️
❌Чакаме „сваляне на кодове“, докато бягаме от земните си отговорности.
❌Чакаме изцеление, докато продължаваме да се тровим с токсични навици и мисли.
❌Чакаме някой Свише да дойде и да ни „оправи“ живота, докато ние само щракаме с пръсти.
Но истината е сурова, защото Ангелите не сервират на масата на мързела.
Те плачат не защото не ни обичат, а защото виждат огромния ни потенциал, погребан под капризите на едно разглезено дете, което отказва да порасне.
⚠️ И нека бъде ясно – не пиша това, за да съдя, а за да отрезвя.
Виждам хора, които са превърнали вярата си в патерица за своето его. Хора, които говорят за Светлина, но живеят в пълно отрицание на отговорността.
Това са хората, които са прочели всички книги, звят всички термини, цитират Учители и говорят за квантови полета, но в реалния живот това не се прилага практически. Те използват духовността като аксесоар, а не като начин на живот.
Гради се една съвършена илюзия, облечена много умело в „духовни познания“, цитати за Светлина и Господ с високи претенции за Висша осъзнатост.
Но илюзията си е илюзия, колкото и божествени думи да използваш… рано или късно реалността идва, за да провери здравината на градежа.
И точно в тези моменти, когато маските започнат да падат, се разкрива една грозна Истина:
ИСТИНАТА ЗА
ПАРАЗИТНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВИСШИЯ СВЯТ.
Разбирам колко е труден човешкият път.
Разбирам, че понякога болката е толкова голяма, че илюзията изглежда като единственото спасение. Човешко е да се страхуваш, човешко е да искаш някой друг да поеме товара ти, човешко е понякога да си слаб.
Никой от нас не е безгрешен. Но истинската Любов и към себе си, и към другите не е в това да подхранваш заблудите им. Любовта не е само мека милувка; понякога тя е острият меч на Истината, който реже оковите на лъжата.
Пиша това, защото виждам потенциала във вас, който се губи в лабиринта на егото.
Пиша го, защото знам, че можете повече от това да бъдете просто „консуматори“ на енергия, които са се оставили по течението на илюзията.
Наблюдавам едно дълбоко инфантилно, потребителско отношение към
невидимия свят.
Тези хора живеят с убеждението, че Ангелите са длъжни да им слугуват, защото това им е работата и че Висшите сили винаги са длъжни да ги носят на ръце, за да задоволяват капризите на едно раздуто его и да чистят след тяхната безотговорност.
Това е върхът на НЕБЛАГОДАРНОСТТА.
Да вярваш, че си толкова специален, че някой отгоре ще ти оправя живота, докато ти отказваш да си мръднеш пръста за елементарни неща – това не е вяра.
ТОВА Е ДУХОВНА АРОГАНТНОСТ И МЪРЗЕЛ.
Какво уважение към себе си и към силите, показваш, когато молиш за изцеление, а в същото време не можеш да проявиш воля
да спреш дори временно цигарите, докато си болен?
Всякаш Ангелите са ти златни рибки, чиято единствена цел е да ти е „леко“, докато ти стоиш пасивен, но пък имаш вяра и смяташ, че си Светлина и Любов.
ИСТИНАТА Е, че Ангелите са наши партньори в израстването, а не слуги на нашия комфорт.
Те ни дават знаци, енергия и закрила, но не могат да живеят живота вместо нас. Не могат да вземат решенията вместо нас.
И най-вече не могат да имат воля вместо нас.
Тъжно е да гледаш как се пропилява небесна подкрепа заради земна леност.
Тъжно е да виждаш как се злоупотребява с Любовта на Невидимия свят.
И тук идва най-страшното:
Масово се търси „бързата поправка“.
Всеки иска да отиде 2-3 пъти при ЛЕЧИТЕЛ и очаква той да му свърши цялата тежка вътрешна работа. Очакват някой друг да им изчисти мърсотиите на Душата, докато те си стоят пасивни.
Процесът на изцеление често минава през дискомфорт, през катарзис, през разрушаване на старото.
Но понеже тези хора търсят само комфорта, в момента, в който усетят дискомфорт, те започват да обвиняват лечителя.
По-лесно е да кажеш „той не ми помогна“ или „той ми навреди“, отколкото да признаеш собствената си чудовищна безотговорност и отказа си да се промениш.
Че как иначе ? Нали си направил 2-3 медитации, една звукова терапия и няколко манифестации… ТОВА Е достатъчно.
Нека бъде ясно:
Ангелите помагат на смелите и На действащите:
• Те ще ти дадат сила, но ти трябва да направиш крачката.
• Те ще ти дадат енергия, но ти трябва да я вложиш в действие.
Висшите сили не са тук, за да ни носят на ръце, докато ние отказваме да ходим.
ТЕ НЕ СА СЛУГИ НА НАШИЯ МЪРЗЕЛ !!!!!!
Истинската духовност не е в това да се носиш по течението и да повтаряш:
– „Висшите сили са с мен“, докато животът ти е в хаос, създаден от собственото ти бездействие.
Истинската духовност е ОТГОВОРНОСТ.
Тя е ДИСЦИПЛИНА.
Тя е благодарност, изразена чрез ДЕЙСТВИЕ.
Време е да спрем да наричаме мързела „доверие“, а безотговорността „висш план“.
Защото няма нищо духовно в това да чакаш спасение, докато сам отказваш да се спасиш.
Маските падат. И отдолу остава само това, което сме изработили с помощта на небето, но най-важното – с нашите собствени ръце.
Всичко друго е прах в очите и една изкусна лъжа, в която човекът си казва:
– „Аз съм духовен, аз вярвам в Господ и Висшите сили ще се грижат за мен“.
И започва да използва това като оправдание, за да не прави абсолютно нищо в земния си път.
Братя и сестри, Този път не е за всеки.
И е време да спрем с масовата заблуда, че всеки втори е „сваляч на кодове“,
„пазител на портали“ или извършва някаква грандиозна вселенска работа.
Напълни се с хора, които живеят с усещането за собствено величие, без дори да разбират процесите в сърцето си. Хора, които не са си позволили истински, безкористно да Служат на другите, но бързат да си закачат етикети на „избрани“.
Да „сваляш информация“ не те прави духовен. Смирението те прави.
Да говориш за Висши светове не те прави пробуден. Отношението ти към човека до теб те прави.
Служението към Господ те прави истински.
ОСТАНАЛОТО Е ПРОСТО ЕГО, КОЕТО СИ Е НАМЕРИЛО НОВА ИГРАЧКА – ДУХОВНОСТТА.
Истината е проста.
Духовността не е бягство от човешкото, а най-висшата му форма на ОТГОВОРНОСТ.
Не се броят титлите, които си лепим, нито кодовете, които твърдим, че сваляме.
Брои се само това колко честни сме пред себе си и колко усилие полагаме, за да станем
по-добри хора на тази Земя.
Време е да слезем от облаците и да си свършим работата.
Чудесата идват при тези, които имат смелостта да се спасят сами И волята да го направят, когато дори Господ ги е изоставил, за да ги вкали.
Така че следващия път, когато поискаш помощ от Ангелите или тръгнеш към лечител, попитай се:
– Търсиш ли Истината, или просто искаш някой да ти почеше егото и да ти каже, че си специален, докато отказваш да пораснеш?
Защото Висшият свят вижда всичко.
Дори това, което криеш от себе си.
Светът няма нужда от повече ‘спящи’ в блестящи духовни дрехи. Светът има крещяща нужда от будни, отговорни и земни хора, които носят Бог в делата си, а не само в думите си.
Не пиша това, за да посочвам с пръст, а за да подам ръка. Защото знам, че отвъд илюзията, отвъд мързела и егото – там се крие вашата истинска, огромна сила.
Просто си позволете да я използвате.
Нека бъде Истина.