Ново: Завръщане в Абсолюта

Описание

Предговор:

 

Завръщане в Прапроизхода

Абсолютът е толкова Дълбинно Вглъбен, че там, в Своята Мистерия, Той е Сам и Съвършен.

Абсолютът е Праизчезналост над всички светове.

Абсолютът е Върховната Прадълбина – Дъно без дъно.

Има само един Неочакван Гост – Абсолютът.

Абсолютът в нас е над всички Храмове.

Абсолютът е наш, а не светът.

Абсолютът е бил, преди всичко друго да се появи.

В Абсолюта е всичко. Тук няма никаква нужда.

Без Него няма нищо друго.

Абсолютът винаги е бил. Той е Богът преди всички богове.

Той, Абсолютът, е Върховният Учител, в Когото всички вярват.

Истинският човек е цялостен в Бога и свръхцялостен във Върховния Учител – Абсолюта. Тук умират и светът, и религията.

Ако обичаш света, ставаш илюзия. Ако обичаш Бога, ставаш Свобода. Ако обичаш Учителя, или Абсолюта, ставаш Мистерия.

Когато всичко е ликвидирано, или отстранено, остава Абсолютът – Праучителят.

Свободна воля има само в Него, в Нищото.

Дълбинният човек иска да познае не Бога, а Истината и Абсолюта, но като Приближаване и Сливане.

Той, Върховният, е Скрит в Нищото, чрез което ни дарява Съкровени Истини.

Това Нищо е Неговата Сияеща Тишина.

Човекът на Истината влиза в Дълбините на Нищото и открива себе си и Премъдростта на позволената от Върховния Истина.

Върховният е най-наситеното Нищо – Праизобилието.

Чрез Нищото привличаме Абсолюта и Той ни дарява нещо от Себе Си.

Смирението е Духовно и Божествено. Нищото е Божествено и Върховно, когато е във Върховния, и е Мистично, когато е в Мистерията.

В Нищото на Абсолюта присъстваш, но не съществуваш сътворено.

Когато всичко изчезне тотално, остава само Той – Абсолютът.

Абсолютът е отвъд Свободата. Бог е в Свободата.

Абсолютът никога не е бил създаван, но Той е Прасъздателят на всичко.

Всичко, което е създадено външно или вътрешно, ще си отиде. Абсолютът остава, Той е отвъд.

Каквото и да си разбрал, Мистерията е отвъд, Абсолютът е отвъд.

Само Истината е Подобието на Абсолюта и Дълбините Му.

Върховната Истина на Абсолюта е извън Словото.

Това, което не знаем, е преди Словото и преди Древността.

В Неговата най-дълбока Тишина думи не възникват.

Не съществува абсолютно нищо освен Върховния Абсолют.

Що е Абсолютът? Това е нашата Древна, естествена, пречиста природа.

Без Абсолюта ние сме нереални.

Само Той, Абсолютът, е Върховно Реален.

Ние сме родени, за да станем Абсолютна Реалност.

Нашият Произход е Абсолютът.

Абсолютът е нашето Върховно естество, а после е Бог.

От тази Върховна Мистерия е произлязъл и слязъл Бог.

Любовта унищожава Вселената, защото тя е била преди нея.

Изчезването е често да мислиш за Единствения в себе си. Единственият в най-дълбокия смисъл е само Абсолютът.

Единственият – Той е Върховната Опора на всичко.

В човека на Единствения думите не са от света.

Ако Той ни дава Истинската Любов, Той ни дава Своята Несътвореност, защото Истинската Любов е отвъдна.

Само Любовта и Истината на Единствения хранят Същността ни.

Истината е Тронът на Абсолюта.

Ние сме Единственият и затова сме преди Писанието. Ние трябва да станем Писанието.

Човекът на Абсолюта е Незнайна Мистерия, която е отвъд себепознанието.

Абсолютът е Върховният Наблюдател на всичко, което е във Вселената и извън нея, затова Той е Тоталността и всичко се случва в Него.

Всичко, от Върховете на Абсолюта до дъното на сътворението и океаните, се движи от Него, защото Той е Всеобхващащ.

Върховният Абсолют – Той е даващият Съвършеното Знание, което е Древният Път, Древната Дълбина.

 

Елеазар Хараш, Варна 2025 г.