Вторият Прастарец – Изречения

Описание

Предговор:

 

ДЪЛБИННИЯТ ПРАСТАРЕЦ

Той е Същество от Мистерия. Той не лети в Безкрая, а в Мистерията отвъд.

Той живее в Древността – съвършено чистото място: Любов, Пълнота и Безвремие.

Той има Древност, защото е Древен. Той без история, без падение.

Прастарецът е Същество в чист вид: Той съществува като Несъществувание, като Свобода и Безпределност.

Старецът е Същество на Покоя. Във Вселената няма Покой. Небитието е Нищо; битието е мъка.

Аполоний Тиански

Старецът е Същество, което живее в Нищото, в Лъчиста Пустота.

Старецът знае, че Нищото е което е задвижило Бог в действие.

Абсолютната реалност е невъобразима Мистерия.

Истинният е в Нищото и затова вижда това, което му разкрива Нищото.

Любовта е силата, която може да призове Нищото.

Старецът знае, че когато Нищото не е съществувало, това е Изначалното състояние.

Старецът казва: Преди цивилизациите е било Нищото, тогава дори и Бог не е бил – само Абсолютът, Върховната Мистерия, която е Начало без начало.

Природата на Бога е Нищото и затова Бог е Неизречен.

Лао Дзъ се е родил като велико Отсъствие, като Нищо и това е Тайната на Дао.

Морето има дъно – Нищото няма, То е без предели, То е океан без дъно, То е висота без измерване.

Знаещият не разбира Нищото, но ще стане Нищо – Неосъзнато Нищо.

Рано или късно всички светове се устремяват към Нищото – своето начало, което е произхода.

Нищото върви от безконечност към Мистерия и към друга безконечност.

Нищото е Великият Произход – То е нашата абсолютна родина и това е нашата скрита Пълнота и Мистерия.

 

Елеазар Хараш, 2024г.