Описание
Предговор:
Древната Истина е Мистична. Узнаваш я в себе си, но не можеш да я изразиш.
Кой е Истинен? Този, който пребивава в Центъра, в Храма – в Мистерията.
Истината – това е Бездънното и Безименно Прасъщество. Тази Истина е извисена над всичко.
В Древната Истина няма време и мълчание. Има само Изначална Тишина.
Древната Истина е Свръхсъвършенство, което е несподелимо, но все пак тя ни докосва.
Истината е Дух на Сияние и Древност.
Който вкара Истината в своите думи, ще събуди Дълбините си и Древността си.
Истината е Древна и по-дълбока от всяко разбиране.
Истината не е мнение, а Безпределност и Свобода.
Истината е Прасъстояние без живот и смърт.
Истината е постижение на Свободата, Покоя и на Чистото Нищо – Чистото Пространство.
Истината е дълбоко в Неизменността към Абсолюта.
Само Истината може да ни заведе в Безмълвието на Абсолюта.
Любовта е Името на Бога, а Истината е Изначалното значение на думата Абсолют.
Истината е Дълбинно чувство за Мистерия, без да е чувство, защото Сърцевината е нещо преди сърцето.
Истината е Древен Праразум, Който обхваща всичко, без Той да бъде обхванат.
Съществата на Любовта са Живот и Мистерия, а Съществата на Истината са Мистерия и Мистерия.
Човекът на Истината се преселва в Тайния свят на Мистерията. Този Човек не може да обясни себе си, защото е станал особена част от Мистерията.





Отзиви
Все още няма отзиви.